Иван Стамболов: Откъде у жълтопаветниците това самочувствие? Нито са най-умните, нито - най-образованите
В основата е безграничното самопревъзнасяне и осакатения светоглед, съгласно който индивидът няма нищо над себе си, няма съдник, тъй като той, индивидът (хунвейбинът) е по-съвършен от самото съвършенство
През предходната седмица депутатката от „ Демократична България “… (чакайте да видя по какъв начин се казваше…) – Кремена Кунева – притегли върху себе си внимание като в някакво свое присъединяване по малкия екран споделила по този начин: „ Народните им представители (тези на ГЕРБ – б.м.), голяма част от тях, методът по който се показват, не приказва за някакво интелектуално ниво “.
Не знам по какъв метод би трябвало да се показва човек, с цел да просияе интелектуалното му ниво, само че знам, че такова изявление би имало смисъл, само, в случай че в Парламента се влизаше с IQ тест. Тогава, в случай че на депутатските банки се промъкнат някакви явни простаци, може са се твърди, че изборите са били фалшифицирани или манипулирани и бариерата на интелигентността е била изкуствено занижена. Но до момента в който няма такова условие, да сочиш този или оня за не задоволително образован, си е елементарна засегнатост към него, предпочитание да го засегнеш и унизиш.
Колко ли е IQ-то на Кремена Кунева, народен представител от Демократична България, пита Иван Стамболов
Пък и кой мери интелигентността на хората? Колко е IQ-то на Кремена Кунева, проверявала ли си го е скоро? Вероятно то за хиляди гласоподаватели не е на приемливо ниво и съгласно нейните лични стандарти тези гласоподаватели в този момент биха имали правото да я изискат отвън властта. Защото когато забележим десетима по-тъпи от нас, рационално е в същия момент да си дадем сметка, че някъде има най-малко десетима, от които ние сме по-тъпи.
И друго. Дори да е правилно, че измежду политиците има отчайващи простаци, такова нещо мога да си разреша да кажа аз, само че не и някой, който към този момент са избрали за народен представител. Точно противоположното е – депутатите би трябвало да внимават какво приказват повече от простите жители. Ако зад един елементарен жител не стои никой, то зад един народен представител стоят хиляди елементарни жители, които са го избрали по някаква причина и до момента в който към момента зачитаме всеобщото изборно право (нещо, което намирам за ведно, само че се преценявам с положението), би трябвало да почитаме тази причина, каквато и да е тя. Още повече в случай че и самите ние сме депутати, въпреки и новоизлюпени.
Сигурен съм, че депутатката към този момент съжалява за общественото си пренебрежително държание, което е позволила от суетност, пустославие и неумелост. Сигурен съм, че в случай че не е била превъзбудата от живото телевизионно присъединяване, тя би се изказвала доста по-предпазливо. Но стореното е сторено. И то дори не би било и толкоз забавно – някой някого обидил, като се държал пренебрежително с него, какво толкова! – в случай че не беше признак за нещо доста по-дълбоко и по-масово. Нека го назовем „ самочувствието на жълтопаветниците “ с ясното осъзнаване на цялата конвенционалност на този термин. Казвам условно „ жълтопаветници “, тъй като природата им не се дефинира от благосклонностите към една или друга политическа мощ, въпреки че точно заради природата си те се тълпят най-вече към няколко такива.
Има хора, които от известно време са прекомерно ясно различими освен в така наречен „ живот “, само че и в политиката. Те изживяват себе си като по-висши от всички останали. Те са най-образовани, те са най-извисени в морално отношение. Толкова извисени, че освен могат, само че са и длъжни да бъдат съдници на всички останали. Те са жители! И не просто жители, а каймакът на цялото поданство, носители и изразители на културата, генератори на цивилизацията. Всъщност това е бездънен комплекс. При графоманите той се показва в позата: „ Аз съм толкоз надарен, толкоз ексцентричен, толкоз сензитивен, че вие в животинската си неучтивост сте неспособни да ме разберете и аз гасна в Байроновска самотност! “. При политиците това звучи по този начин: „ При вас може да е количеството, само че при нас е качеството. Вие може да сте доста, само че сте неспособни да се оправяте без нас, които сме малко. А ние сме малко, тъй като сме невероятни. Изключителни. Специални. В политиката този тип самочувствие стартира да се развива след отцепването на ДСБ от Съюз на демократичните сили – ето, каймакът се отдели от суроватката. Това е комплексът на политическа мощ, която мълниеносно се срина от величието на безспорното болшинство до невъзможността да се класира за Народното събрание. Не е наложително този комплекс да се прояви, тъй като у Национална движение „Симеон Втори" да вземем за пример го няма при аналогична орис.
При политиците този комплекс се разви до такава степен, че когато атакуват съперника си, те го атакуват първо поради това, че бил елементарен, а чак по-късно тъй като е незаконен, подкупен, подкупен или някакъв различен. Това изключително блестящо проличава измежду агиткаджиите, измежду симпатизантите, които постоянно са по-брутални от водачите, тъй като водачите по обвързване са по-внимателни (а и по-умни) от агиткаджиите. В последно време няма по-злостен от дейния симпатизант на Демократична България. Никой различен не си разрешава такива думи, никой не си разрешава такава ненавист. Те към този момент употребяват отвратителни изрази даже в спокойните си мнения. А претендират, изискват от другите приемливост и политкоректност. Обвиняват ги в „ език на омразата “ и го вършат с такава ненавист, че ти иде са се прекръстиш.
По време на Великата пролетарска културна гражданска война в Китай (1966-1976) се обособява персонажът „ хунвейбин “. Това е необразован селски юноша, на който са дали обещание, че бъдещият свят ще е негов и той размахва в ръка дребна алена брошура с цитатите на Мао, и ги крещи в лицата на хората с такава гняв, че не оставя у тях никаква опция да се обадят, да опонират или да изкажат някакво мнение. Такива хунвейбини има и в този момент в редовете на „ демократичната общественост “, само че те не се опълчват на интелектуалците, а сами себе си считат за такива, постоянно без безусловно никакво съображение с някаква смешна профан рекламация. Общото е непоклатимата убеденост в личната справедливост. Общото е самочувствието, че те са новото човечество, на което принадлежи бъдещето. „ Интелигентност “ значи дарба да разбираш, да проумяваш. Способност да осъзнаваш. На старобългарски език думата за съзнание и съвест е една и съща, само че да не навлизаме в тези глъбини. Ако не разбираш, не осъзнаваш, че големеенето над другите, изтъкването на духовно преимущество и най-много на разум и разсъдък, не е нещо положително, то едва ли и ти самият си изключително образован.
Откъде у жълтопаветниците това самочувствие! Нито са най-умните, нито са най-образованите, нито са най-богатите, най-информираните или най-отраканите. Това самочувствие идва от безграничното самопревъзнасяне, а то е резултат от осакатения светоглед, съгласно който индивидът няма нищо над себе си, няма съдник, тъй като той, индивидът (хунвейбинът) е по-съвършен от самото съвършенство. Той може да има знание, само че няма боязън, нямат невзискателност, нямат позор. Не знае какво да прави с това знание, то го опива, само че дружно с това го погубва като излишно мощна домашна ракия. За него, в случай че е депутат, депутатите от другите парламентарни групи в никакъв случай няма да доближат приемливо интелектуално ниво. Накратко: това самочувствие, това превъзнасяне, самомнение и пустославие идва от безбожието.
Именно безбожието, отсъствието на „ боязън Божий “, което води до ненавист и пренебрежение към близък, е общото за всички такива от санкюлотите и якобинците, през болшевиките и хунвейбините, та чак до нашите жълтопаветници. Не една или друга партия, не една или друга идеология, а безбожието. Но за него като най-големият и даже единствен политически проблем, ще приказваме на следващия ден. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов-Сула е един от най-популярните политически анализатори в Бълагиря, коментарът е от неговата графа в уеб страницата
През предходната седмица депутатката от „ Демократична България “… (чакайте да видя по какъв начин се казваше…) – Кремена Кунева – притегли върху себе си внимание като в някакво свое присъединяване по малкия екран споделила по този начин: „ Народните им представители (тези на ГЕРБ – б.м.), голяма част от тях, методът по който се показват, не приказва за някакво интелектуално ниво “.
Не знам по какъв метод би трябвало да се показва човек, с цел да просияе интелектуалното му ниво, само че знам, че такова изявление би имало смисъл, само, в случай че в Парламента се влизаше с IQ тест. Тогава, в случай че на депутатските банки се промъкнат някакви явни простаци, може са се твърди, че изборите са били фалшифицирани или манипулирани и бариерата на интелигентността е била изкуствено занижена. Но до момента в който няма такова условие, да сочиш този или оня за не задоволително образован, си е елементарна засегнатост към него, предпочитание да го засегнеш и унизиш.
Колко ли е IQ-то на Кремена Кунева, народен представител от Демократична България, пита Иван Стамболов Пък и кой мери интелигентността на хората? Колко е IQ-то на Кремена Кунева, проверявала ли си го е скоро? Вероятно то за хиляди гласоподаватели не е на приемливо ниво и съгласно нейните лични стандарти тези гласоподаватели в този момент биха имали правото да я изискат отвън властта. Защото когато забележим десетима по-тъпи от нас, рационално е в същия момент да си дадем сметка, че някъде има най-малко десетима, от които ние сме по-тъпи.
И друго. Дори да е правилно, че измежду политиците има отчайващи простаци, такова нещо мога да си разреша да кажа аз, само че не и някой, който към този момент са избрали за народен представител. Точно противоположното е – депутатите би трябвало да внимават какво приказват повече от простите жители. Ако зад един елементарен жител не стои никой, то зад един народен представител стоят хиляди елементарни жители, които са го избрали по някаква причина и до момента в който към момента зачитаме всеобщото изборно право (нещо, което намирам за ведно, само че се преценявам с положението), би трябвало да почитаме тази причина, каквато и да е тя. Още повече в случай че и самите ние сме депутати, въпреки и новоизлюпени.
Сигурен съм, че депутатката към този момент съжалява за общественото си пренебрежително държание, което е позволила от суетност, пустославие и неумелост. Сигурен съм, че в случай че не е била превъзбудата от живото телевизионно присъединяване, тя би се изказвала доста по-предпазливо. Но стореното е сторено. И то дори не би било и толкоз забавно – някой някого обидил, като се държал пренебрежително с него, какво толкова! – в случай че не беше признак за нещо доста по-дълбоко и по-масово. Нека го назовем „ самочувствието на жълтопаветниците “ с ясното осъзнаване на цялата конвенционалност на този термин. Казвам условно „ жълтопаветници “, тъй като природата им не се дефинира от благосклонностите към една или друга политическа мощ, въпреки че точно заради природата си те се тълпят най-вече към няколко такива.
Има хора, които от известно време са прекомерно ясно различими освен в така наречен „ живот “, само че и в политиката. Те изживяват себе си като по-висши от всички останали. Те са най-образовани, те са най-извисени в морално отношение. Толкова извисени, че освен могат, само че са и длъжни да бъдат съдници на всички останали. Те са жители! И не просто жители, а каймакът на цялото поданство, носители и изразители на културата, генератори на цивилизацията. Всъщност това е бездънен комплекс. При графоманите той се показва в позата: „ Аз съм толкоз надарен, толкоз ексцентричен, толкоз сензитивен, че вие в животинската си неучтивост сте неспособни да ме разберете и аз гасна в Байроновска самотност! “. При политиците това звучи по този начин: „ При вас може да е количеството, само че при нас е качеството. Вие може да сте доста, само че сте неспособни да се оправяте без нас, които сме малко. А ние сме малко, тъй като сме невероятни. Изключителни. Специални. В политиката този тип самочувствие стартира да се развива след отцепването на ДСБ от Съюз на демократичните сили – ето, каймакът се отдели от суроватката. Това е комплексът на политическа мощ, която мълниеносно се срина от величието на безспорното болшинство до невъзможността да се класира за Народното събрание. Не е наложително този комплекс да се прояви, тъй като у Национална движение „Симеон Втори" да вземем за пример го няма при аналогична орис.
При политиците този комплекс се разви до такава степен, че когато атакуват съперника си, те го атакуват първо поради това, че бил елементарен, а чак по-късно тъй като е незаконен, подкупен, подкупен или някакъв различен. Това изключително блестящо проличава измежду агиткаджиите, измежду симпатизантите, които постоянно са по-брутални от водачите, тъй като водачите по обвързване са по-внимателни (а и по-умни) от агиткаджиите. В последно време няма по-злостен от дейния симпатизант на Демократична България. Никой различен не си разрешава такива думи, никой не си разрешава такава ненавист. Те към този момент употребяват отвратителни изрази даже в спокойните си мнения. А претендират, изискват от другите приемливост и политкоректност. Обвиняват ги в „ език на омразата “ и го вършат с такава ненавист, че ти иде са се прекръстиш.
По време на Великата пролетарска културна гражданска война в Китай (1966-1976) се обособява персонажът „ хунвейбин “. Това е необразован селски юноша, на който са дали обещание, че бъдещият свят ще е негов и той размахва в ръка дребна алена брошура с цитатите на Мао, и ги крещи в лицата на хората с такава гняв, че не оставя у тях никаква опция да се обадят, да опонират или да изкажат някакво мнение. Такива хунвейбини има и в този момент в редовете на „ демократичната общественост “, само че те не се опълчват на интелектуалците, а сами себе си считат за такива, постоянно без безусловно никакво съображение с някаква смешна профан рекламация. Общото е непоклатимата убеденост в личната справедливост. Общото е самочувствието, че те са новото човечество, на което принадлежи бъдещето. „ Интелигентност “ значи дарба да разбираш, да проумяваш. Способност да осъзнаваш. На старобългарски език думата за съзнание и съвест е една и съща, само че да не навлизаме в тези глъбини. Ако не разбираш, не осъзнаваш, че големеенето над другите, изтъкването на духовно преимущество и най-много на разум и разсъдък, не е нещо положително, то едва ли и ти самият си изключително образован.
Откъде у жълтопаветниците това самочувствие! Нито са най-умните, нито са най-образованите, нито са най-богатите, най-информираните или най-отраканите. Това самочувствие идва от безграничното самопревъзнасяне, а то е резултат от осакатения светоглед, съгласно който индивидът няма нищо над себе си, няма съдник, тъй като той, индивидът (хунвейбинът) е по-съвършен от самото съвършенство. Той може да има знание, само че няма боязън, нямат невзискателност, нямат позор. Не знае какво да прави с това знание, то го опива, само че дружно с това го погубва като излишно мощна домашна ракия. За него, в случай че е депутат, депутатите от другите парламентарни групи в никакъв случай няма да доближат приемливо интелектуално ниво. Накратко: това самочувствие, това превъзнасяне, самомнение и пустославие идва от безбожието.
Именно безбожието, отсъствието на „ боязън Божий “, което води до ненавист и пренебрежение към близък, е общото за всички такива от санкюлотите и якобинците, през болшевиките и хунвейбините, та чак до нашите жълтопаветници. Не една или друга партия, не една или друга идеология, а безбожието. Но за него като най-големият и даже единствен политически проблем, ще приказваме на следващия ден. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов-Сула е един от най-популярните политически анализатори в Бълагиря, коментарът е от неговата графа в уеб страницата
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ